|
Той е собственикът на “Белият дом” и това никакви изобри не могат да променят. Без значение дали на 5 ноември американците ще предпочетат Маккейн или Обама, един роден във Франция италианец, дошъл в САЩ с 200 долара в джоба, пак ще бъде шефът. Казва Бруно Серато и при все че от бедните му години е минал четвърт век, помни добре откъде е тръгнал и как е станал собственик на петзведния ресторант “Белият дом” в Анахайм, Лос Анжелис. Негови гости са президенти, политици, холивудски знаменитости. В същото време при него обядват сираци и деца в неравностойно положение.
От три години Серато е и спонсор на мъжкия национален отбор по волейбол на САЩ. По време на мачовете от Световната лига във Варна момчетата от тима разказаха пред “168 часа” историята на благодетеля си. “Няма човек с толкова голямо сърце като на Бруно! Заслугата за успехите ни е и негова”, категорични бяха волейболистите. Десетина дни по-късно американците спечелиха Световната лигата, а след това и олипмийското злато в Пекин. “Плаках като дете, когато моите момчета взеха златото. Толкова мъжество и принципност показаха”, призна сълзите си собственикът на “Белият дом”.
Той самият никога не отстъпва от принципите си и е най-яркият пример за смисъла на мажоритарния вот.
- Господин Серато, като собственик на “Белият дом” имахте ли фаворит в президентската надпревара в САЩ?
- По убеждения съм републиканец и винаги съм подкрепял тази партия, но този път гласувах за демократа Обама. Харесвам ми начина, по който говори за проблемите и как да бъдат решени те. Обама ще е следващият Джон Ф. Кенеди.
- Защо кръстихте ресторанта си “Белият дом”?
- Името избрах още щом видях сградата. Веднага забелязах приликата със сградата на Капитолия във Вашингтон. Реших, че ще е чудесно страна като САЩ да има по един Бял дом и на Източното, и на Западното крайбрежеие. Хората в Калифорния приеха на драго сърце идеята. Някои от тях – както и граждани на съседните щати, трудно биха биха могли да си позволят екскурзия да Вашингтон, за да видят Белия дом там. Така те идват тук, правят си снимки в стаите на ресторанта, които носят имената на американските президенти. И освен това се наслаждават на менюто.
Стаите в ресторанта носят имената на Джордж Вашингтон, Джеферсън, Рузвелт, Никсън, Картър, Кенеди и Рейгън. Те обаче не могат да прикрия факта, че са дело на италианец. Декорацията препраща към най-великите години на Римската империя – с много златен цвят и богати орнаменти. Салфетките са сгънати като мъжки ризи с черни папийонки.
- Защо кръстихте залите в “Белият дом” именно на тези президенти?
- За американците това са най-обичаните и харесвани президенти. Хората идват с удоволствие в техните стаи. За известно време имахме и зала на името на сегашния президент Джордж Буш, но много бързо я преименуваме. Оказа се, че прекалено много хора не го харесват и стаята си стоеше празна…
- Коя е най-предпочитаната президентска стая от клиентите ви?
- Всичките са много харесвани, но стаята на Кенеди се ползва с по-особен статут. Може на някой да му прозвучи налудничаво, но в “Белия дом” има няколко призрака. Единият от тях е точно в стаята на Кенеди. Момче от сервитьорите ми преди време затворило всички прозорци там, заключило вратата и си тръгнало, когато изведнъж и прозорците и вратата се отворили сами широко. Сервитьорът толкова се уплашил, че после половин година не искаше да влиза в тази стая.
- Това призракът на Кенеди ли е?
- Не, на една стара дама. Тя е живяла в къщата около 1900 година. Дамата е добър призрак – с нас е, за да ни пази и помага, защото одобрява това, което правим. Имаме и други призраци. Ние сме свикнали с тях, а хората в Лос Анжелис – също. На Хелоуин в “Белия дом” винаги е пълно с хора и духове.
- за някой казаното може да изглежда като рекламен трик, но Бруно дълбоко вярва в историята с призраците и в знаците на съдбата. “В първата седмица, когато отворихме ресторанта, при мен дойде една жена и ми каза: “Аз съм медиум и знам, че в тази къща има добър дух. Той ще ви пази и обича, защото вие ще направте много добри неща за хората. И този ресторант не просто ще бъде успешен, но и ще се покрие с благородна слава и тук ще бъде пълно с известни хора”. Тогава само и благодарих, но се чудех откъде ли ще дойдат тези хора. Днес, когато думите и се сбъднаха напълно, тази жена е моя приятелка и редовен мой гост”, обяснява Бруно Серато. Пламенно, както само италианец може да говори за такива неща.
- Гостували ли са президенти на САЩ от “Белият дом” на Източния бряг в “Белият дом” на Западния?
- Двама от тях са били гости в моя ресторант – преди много години Джими Картър, а след това и Джордж Буш. Това са паметни мигове за мен. Не всеки може да стисне ръцете на двама от най-могъщите мъже в света. И не всеки ресторант може да се похвали с това, още повече, че и Картър, и Буш харесаха много ресторанта и ни засипаха с комплименти за храната.
- Е, аз също върнах визитата после. Бях избран за най-добър ресторантьор на годината и получих златния си медал на церемония в Капитолия. Усещенето да вляза в другия “Бял дом” беше невероятно. Когато произнасях речта си от трибунката, от която говорят и американските президенти, си припомних как навремето дойдох в САЩ гол и бос от Италия, с 200 долара в джоба. И си помислих: “Господ да благослови Америка за това, че ми даде шанс да постигна мечтите си!”
“Родил съм се много беден в семейстото на италианци, емигрирали след Втората световна война във Франция. През 1967 г., когато бях на десет години, се върнахме в Италия. По това време говорх само френски, наложи се да почна да уча и италиански. Животът ни беше ужасно труден, защото семейството ми беше изключително мизерно. Бяхме седем деца и родителите ни едва ни издържаха”, започва разказа си днешният собственик на “Белия дом” Бруно Серато. Първоначално много деца в семейството били само бреме, но след това се превърнали ценен капитал. “Родителите ми теглиха заеми и се захванаха в ресторантьорски бизнес, а децата моментално станаха персонал. Бях на 14 години, а работех по 16 часа на ден.
- Как се решихте да тръгнете за Америка?
- Семейството ми опитваше ресторантьорство, хотелче, но мизерията постоянно ни пресредваше. Така през 1980 година тръгнах на риск за САЩ. Бях на 25 години, имах едва 200 долара в джоба и не говорех английски. Пристигнах в Лос Анжелис и разбрах, че един хубав ресторант търси персонал. По това време вече имах достатъчно опит в този бизнес от ресторанта ни в Италия, където бях нещо като шеф. В САЩ това нямаше да впечатли никой, още повече, че не знаех дори езика, за да го обясня. Започнах като мияч на чинии. Но в Америка, ако работиш упорито и покажеш на шефовете си, че можеш много повече - ще успееш! Мих чинии по-малко от месец, след това станах сервитьор. До ден днешен помня номера на първата маса, която обслужих, първите клиенти, първия бакшиш. Каква радост беше само! Някои от клиентите ми даваха винаги солиден бакшиш и така си стъпих на краката. Впоследствие бях избиран за най-добър обер келнер, печелих награди, замогнах се и през 1987 година вече имах свой ресторант – “Белият дом”. До ден днешен първите ми работодатели и хората, които ми помагаха с бакшиши са добре дошли тук и се хранят безплатно. Така мога да им се отблагодаря за всичко, което са направили за мен.
- Правите много за мъжкия национален отбор на САЩ по волейбол. От три години сте спонсор на отбора, а момчета споделиха, че сте най-благородният човек, когото познават.
- Тези момчета са като мои деца, а треньорът им Хю Маккътчън е сред най-добрите ми приятели. Изтръпнах, когато в Пекин бе убит бащата на Хю. Но вярвах, че той и момчета ще намерят сили да продължат и да победят. И когато спечелиха златните медали на Олимпиадата съм плакал като дете! Печелил съм много златни медали в ресторантьорската сфера, но този, техния ми е най-любимият. И аз, и персоналът останахме без глас от викане, докато гледахме мачовете. Едва дочахме да се върнат нашите момчета от Пекин и да ги посрещнем у дома, в “Белия дом”. Те по принцип не пият алкохол, но тази вече отворихме бутилка вино Аmarone dal forno, която струва хиляда долара и отпразнувахме победата.
- Да знаете – няма други такива момчета на света! Когато се върнаха, Шон Рууни, който вече е един най-добрите посрещачи, дойде при мен и ми благодари за прекрасната храна. Каза, че са спечелили заради нея, а готвачът ми Еди Меза веднага си поиска златния медал. Хахаха! Шон е стратохно момче – сега е талантлив волейолист, но утре като нищо и той ще е шеф на “Белия дом”, но на онзи - на Източния бряг. Рууни е от най-големите поддръжници на Джордж Буш и може да го наследи някой ден, защото политиката го влече отсега.
- Бруно и готварският му екип давамт максимума от себе си, за да нагостят “децата” си подобаващо за победата. Традиционните по време на спортен режим спагети, пиле и зеленчуци са заменени от сьомга, филе миньон и фантастични десерти. Единият от тях е във формата на волейболна топка . Така и не се намира смелчага, който да я разреже.
- Автор сте на много благотворителни инициативи, в които включвате и волейболистите на САЩ. Защо се занивате с такава дейност?
- Родил съм се много беден, знам какво е мизерия и искам да помогна на хората в неравностойно положение. Всеки ден осигурявам храна на 1000 бедни деца и сираци. Издържам местни приюти. И съм много радостен, че волейнационалите на САЩ винаги ми помагат – готвят, сервират на децата. Дори сега, когато станаха олимпийски шампиони, нито едно от моите момчета на се главозамая от златото! А да знаете как ги обожават децата! Малките са толкова щастливи и горди, че им сервират златни медалисти. Повярвайте ми, много хора са минали през ресторанта ми – някои от тях много известни, но такива като волейболистите на САЩ няма!
- Бруно Серато е печелил няколко пъти досега наградата за “Хуманист на годината”, като за щата Калифорния, така и в национален мащаб. През август тази година, когато “децата” му от националния отбор на САЩ по волейбол спечелиха златните медали в Пекин, за делата си Бруно пък бе удостоен с звезда на Алеята на славата в Анахайм. Определено момчетата на Хю Маккъчън имат добър пример за подражание.
- Сам споменахте за известните личности, които са предпочели “Белия дом”. Кои са любимците ви сред тях?
- Мадона е Първата дама на моя “Бял дом”! Тя е невероятна. Ние осигурихме кетърнига за концерта й в Лос Анделис преди две години. Тя е абсолютна звезда, но дойде и ми благодари милион пъти за перфектната храна. Имах късмета да видя как работи и бях удивен от професионализма й. Имам всичките й албуми вкъщи, бил съм на десетина нейни концерта, но другия месец заминавам за Лас Вегас, за да я гледам отново. Чух, че сега се развежда, но това е прекалено лично събитие, за да го коментирам. Все пак в едно съм убеден – такава страхотна жена като Мадона няма трудности с това да си намери нов мъж…
- Горд съм да споделя, че мои гости са били и Кралят на футбола – Пеле, най-добрият футболист за всички времена – Роберто Баджо, тенис легендата Мартина Навратилова, актьорите Ракел Уелдж, Дани де Вито, Памела Андерсън, Брат Пит, Уолтър Нудо. Последният вие в България много добре познавате от сериала “Отдаденост”, както и от гостуването му в Пловдив на фестивала “Златната антена”. Той е страхотен приятел, винаги когато ходя в Италия, му се обаждам и си спретваме страхотен купон.
- Претенциозни ли са звездите?
- Не, никога не съм чул някакви глупави капризи от тях. Всички са били много доволни от храната в “Белия дом”. Чувствам се чудесно в тяхната компания, но не деля клиентите си на известни и неизвестни. За всички се грижим еднакво.
- Живеете в Америка толкова години, но все още обожавате европейския футбол. Кой е любимият ви отбор?
- “Ювентус”! Това е най-великият отбор. Обожавам ги още от времето, когато бях малко момче и много от приятелите ми във Верона ритаха за него. Легендарният капитан на тима Атноио Конте и Роберто Баджо са ми били винаги любмци. Сега такъв е и Дел Пиеро.
- Звездата на съвремения футбол – Дейвид Бекъм, също живее в Лос Анжелис. Били ли са той и съпругата му Викторя ваши гости?
- Не, но с Виктория се засякохме миналия месец на концерта на Елтън Джон в Лас Вегас. Бившата колежка на госпожа Бекъм в “Спайс гърлс” – Мел Би, обаче е била моя гостенка. Тя снимаше риалити шоу в Ел Ей и мина през ресторанта.
- Липсва ли ви Италия? Смятате ли да се върнете един ден там?
- Вече съм американец и по документи, но без Италия не мога. Поне по четири месеца в годината изкарвам на Апенините. Битува мнението, че в Америка всички работят като луди и парите са на първо място. За мен семейството е най-важно. Навремето работех по 16 часа на ден, защото бях много беден и нямаше начин. Сега давам хляб на други хора, които работят за мен, а аз използвам всяка възможност да съм с любимите си същества. Когато съм в Италия при родителите ми, сестрите, братя и наследниците им – си устройваме истинска кулинарна фиеста. Засядаме на масата и понякога по седем часа не ставаме. Що се отнася да втората част на въпроса – да, когато остарея един ден ще се върна да живея в Италия. Но сега съм едва на 51 години – прекалено млад съм за това.
- Какво знаете за България?
- Футбола и музиката. Гледах мача Италия – България и отборът ви се представи много достойно. За съжаление досега никога не съм бил във вашата страна, но знам, че една от най-любимите ми певици – Силви Вартан, е от България.
- Жива ли е Американската мечта?
- Американската мечта ще е жива винаги, в това се убеждавам всеки ден. Европа е много красива, ни животът там е много по-труден. Затова на всеки ще кажа – изкарай си работна виза и тръгвай за САЩ! Чака те много работа, но и много шанс. И колкото и далеч да стигнеш, винаги помни откъде си тръгнал. Тогава Американската мечта ще стане реалност. А това означава да изкараш пари в САЩ и след това да се забавляваш в Европа!
ЕДНО ИНТЕРВЮ НА БИСЕРКА БОРИСОВА
СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ
|